Буквата на смъртта в обичая „сати“
От антични време в индуизма се практикувал обичаят „ сати “ – ликвидиране на вдовицата на умрял мъж, посредством изгаряне. Този обред съществува в две разновидности: изгаряне дружно с умрелия брачен партньор – това се назовава „ саха-ма-рана “ (съвместна смърт), и изгаряне единствено на вдовицата – „ ану-ма-рана “.
След като извърши ритуално измиване, вдовицата облича най-хубавите си облекла, разпуска косата си и отива до брега на река или езеро – обичайно място за осъществяване на сати. Тя се съпровожда от родственици, които я обкръжават и вървят дружно с нея. При кладата дамата снема всичките си декорации и ги раздава на своите близки. Те я угощават със захаросани плодове и й предават устни известия за умрелите им родственици. Жрецът бързо произнася траурни мантри и я напръсква със свещена вода от Ганг. Вдовицата се изкачва върху кладата, сяда от лявата страна на мъртвия си брачен партньор и слага главата му в скута си. Някой от роднините възпламенява кладата. За да не избяга, дамата авансово е прикована с стоманени вериги към дървените трупи. Ако това не е сторено, браминът я удря с тежка сопа по главата при положение, че тя, обезумяла от болежка, скача от огъня. Често преди изгарянето й дават наркотична напитка, с цел да се притъпят болките.
Английската колониална администрация в предишното се опитвала да отстрани този нечовечен бит. Най-голям триумф в битката против него постигнал професор Уилсън през ХVІІІ в., който съумял да разобличи брамините във имитация на античните текстове на свещените книги на индуизма – Ведите. Най-добър санскритолог на своето време, професорът дълги години се ровил в античните ръкописи и преписи -и се убедил, че на никое място в химните на Ведите няма предписано такова обвързване за вдовиците. Уилсън изучавал усърдно текстовете на Ведите и другите им тълкувания, като най-после стигнал до първоизвора: свещената книга „ Ригведа “ повелява на брамина, преди запалването на кладата, да постави вдовицата в непосредствена непосредственост до натрупа на брачна половинка й – а след осъществяването на избрани обреди да я води отвън кладата и да изпее на всеослушание следния стих от „ Грихя-сутра “: „ Стани, о, жено! Върни се в света на живите. Щом заспиш до натрупа, се разсъни още веднъж. Достатъчно си била вярна жена на оня, който те направи майка на децата ти “.
Но какво се случило и за какво изгаряли вдовиците? Оказало, че е сменена една писмен знак. В свещените погребални песни се споделя: „ Майки, влезте в олтара! “ Брамините хитро трансформирали единствено една-единствена писмен знак: вместо „ агри “ (олтар), те написали „ агни “ (огън). Така се оказало, че Ведите предписват на вдовиците да влязат не в олтара – а в огъня.
Ала за какво брамините подхванали такава ловкост? Причината се оказала прекомерно обикновена и добре позната, откак свят-светува: имуществото на вдовиците прекосявало в благосъстоятелност на храма в дадения регион. Тоест – в благосъстоятелност на самите брамини. Затова и те трансформирали думата „ олтар “ в „ огън “, посредством смяната на една-единствена писмен знак, която се трансформирала в писмен знак на гибелта.
Правителството на Индия преследва строго този зверски бит – само че и до ден-днешен той се практикува на обособени места, макар суровите санкции за уредниците. Най-трудното нещо е да се изкорени една традиция, без значение от това, че е основана с неистина и машинация.
